• Iren

Едно Момиче за Пътешествието към Себе си

Updated: Jun 16, 2019


Участвам в Проекта на Ирен за групови Тренировки по Трансформация и искам да споделя тук своите впечатления, личен опит и резултати.


Скоро ще стане месец от началото на тренировките и тази седмица бяхме провокирани с един въпрос и една задача. Въпросът е – промени ли се нещо за вас през изминалият месец?


Силно развълнувана, аз написах следващите редове и те се превърнаха в моето нещо, което още преди да съм обещала, направих за да споделя с вас.


В последните три седмици за мен се промени... ВСИЧКО.


Благодарение на тренировките и задачите, пред които Ирен ни поставяше, опознах себе си, както никога до сега.


За първи път почувствах, че се свързвам със себе си – най-силното и истинско усещане, което съм изпитвала някога!


Научих, че най-после съм повярвала в мен, и че тук и сега, аз съм щастлива!

Странно е наистина, да осъзнаеш колко щастлив си всъщност, без изобщо да подозираш за това, или да се шокираш от собствените си защитни реакции и непукизъм, които изведнъж са започнали да съществуват.


При мен това са резултатите, които се наблюдават в следствие кратката работа с коуч, при това в група. Но давам си сметка, нещата не случайно така добре сработват при мен... Аз съм готова да участвам в тази група, да работя с Треньора си и да постигам максимални резултати от това, които повярвайте ми са Зашеметяващи.


Точно тук искам да се спра, за да ви разкажа какво ме направи готова да се почувствам истински щастлива тук и сега.


Това, което ще споделя, е най-вече насочено към хората, които носят тежки травми, защото аз съм една от вас. То е и моето нещо, което искам да направя, за да ви дам през тази седмица. Водена съм от силно чувство на дълг към всеки, намиращ се в положение, подобно на моето и ако мога да помогна дори и на един, това би ме направило безмерно щастлива.


Аз се подложих на терапия в началото на май месец миналата година. По онова време бях останала съвсем сама с дъщеря си. Депресията ми беше по-тежка от всякога, бях спряла да говоря с хората и въпреки, че не беше добре дошла, мисълта да сложа край на живота си все по-често ме навестяваше. Исках просто всичко да свърши. Разбира се, това не се случваше без причина. Аз лично си я знаех, но живях живота си до тогава твърдо убедена, че съм преодоляла всичко това. Уви, то не става така. Когато си отворил всички врати без една, очевидно проблема е зад нея.


Колкото и да не ми се искаше, в момент на пълно отчаяние, признах го първо пред себе си, а скоро след това потърсих и професионална помощ.


Още в началото казах за какво става въпрос – знаете, на доктора се казва всичко, той все пак е там, за да помогне. Това изключително много ускорява процеса – то е като билет за експрес, докато отрицанието ви осигурява само пътническа класа. Терапията е истински успешна само за тези, които са признали пред себе си, че имат проблем и нужда от помощ, за да го преодолеят. До тогава животът не започва за нас.


Трансформацията е невъзможна, повярвайте ми, опитах хиляди пъти, опитвах до последен дъх, само и само да не отворя последната врата...


Няма да ви лъжа, не е приятно. Харесва ми описанието, което моята терапевтка направи: То е все едно си прострелян в ръката и всичко е заздравяло и гладко отвън, но куршума е останал вътре и създава постоянен дискомфорт.


Единственият начин е да го извадиш, но за тази цел, трябва първо да разрежеш здравата си кожа и да поразровиш вътре, докато го напипиаш – процес, който няма как да е приятен и безболезнен (а и не трябва - тази болка те събужда за нов живот, както болката на първия дъх събужда новородено!). Скоро раната отново ще зарастне, но този път напълно, за да не се отвори никога повече.


Така малко по малко излекувах травмата си. В началото на 34-тата ми година, аз съм като малко дете в самото начало на своя път. Терапията ми приключи преди около месец и половина и ме остави, вече цяла, на прага на Живота. Проблемът е, че хич не ме бива в живота и нямам представа как да го живея. До сега имах някаква орязана, осакатена версия, която функционираше по един безобразен начин. Как се учиш да живееш?! От къде започваш?...


В подкрепа на твърдението, че няма нищо случайно, тъкмо в този момент от живота ми се появи Ирен с нейната Група по Трансформации! Под нейното вещо ръководство аз открих себе си в мен, дадох си сметка кои са истински важните неща и определих своите цели. С всяка следваща тренировка научавам все повече за себе си и си давам сметка колко ми е било нужно да имам наставник, за да започна да работя целенасочено над мен и да поставя основите, върху които ще бъде изграден Моят Живот.


Споделям всичко това тук, заради хората, които днес се чувстват така безсилни и отчаяни, както се чувствах аз преди шест месеца, както и за тези, които все още намират сили да продължават да се борят с вятърните си мелници. Най-доброто, което можем да направим, както за самите нас, така и за нашите близки, е да се погрижим за себе си!


Никой друг не може да го направи вместо нас. Не го отлагайте и не се колебайте, не удължавайте агонията с нито ден повече, защото има изход, винаги има начин и защото докато сърцата ни бият, нищо не е загубено!


Моят живот започна на 33. Кога започва твоя?

Автор : Ангелина Ангелова



Матрица на Успеха с Ирен

  • YouTube Social  Icon
  • Facebook Social Icon
  • Instagram Social Icon

©2018-2020 All rights reserved.