• Iren

Как се Сбогувах с Надя, която живееше нечий друг живот.

Здравейте момичета , както написах в един мой коментар аз мога да напиша роман как отново намерих себе си, благодарение на Ирен и Тренировките!

Преди да последвам Ирен и групата си задавах въпроси и отговорите, които намирах в тебе си не ми харесваха . И така постоянно се залъгвах с оправдания . Бях като малко момиченце в гъста и черна гора в която не проникваше и един лъч слънчева светлина ! Сгушвах се до всяко дърво за което мислех и усещах , че ще размести своите клони с надеждата, че ще позволи на този лъч светлина да изгрее , да се промъкне през гъстите клони, да ме стопли , да ми позволи да бъда себе си , да ми покаже колко е красив света отвъд тази страшна и тъмна гора !

Ще ми покаже , че този лъч светлина е за мен , че ме разбира и оценява ! Много пъти падах в непрогледната тъмнина , много пъти се влачех за да стигна до поредния бурен или дърво за да се хвана , за да мога да се изправя отново и аз го правех отново и отново .....но уви отново не за себе си ! Уви всеки път светлината не беше истинска , беше само в моето съзнание, беше мираж !

За всяко дърво, за всеки храст в тъмната гора аз бях разбираща , подкрепяща , обичаща раздаваща се за всичко и за всеки но не и за себе си ! Всеки път позволявах да ме водят към слънчева светлина , която не беше за мен ! Всеки път клоните се разтваряха, но ми показваха фалшива, измислена светлина и аз продължавах да се лутам, да падам, да ставам, да напипвам с ръце в тъмното къде е вярната пътека за мен, която ще ме отведе до така жадувания лъч светлина .

Живеех за всеки и за всичко, там в тъмното, но не и за себе си .

Продължавах да намирам оправдания за всеки и за всичко. След дълго лутане , тичане , пълзене там в далечината видях един малък лъч да проблясва и това беше МОЯТ ЛЪЧ СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА , това беше Ирен .

В този момент оставих тази Надя там в тъмната гора и аз продължих напред. Това не беше дълго сбогуване защото аз бях готова ! Аз намерих моето красиво , вековно дърво , намерих своята полянка изпъстрена с красиво ухаещи цветя , аз чух малкото поточе ,което така игриво румолеше там ! Там всичко беше обляна от слънчева светлина , така жадуваната от мен светлина . Там бях АЗ , истинската Надя онази която намери себе си , онази знаеща какво иска , онази която може да постигне всичко , онази която е уверена и най вече СЕБЕ СИ .

Която ще продължи, но не в тъмната гора , Надя която ще продължи да крачи с високо вдигната глава, наслаждавайки се на красивите планини , на красивите равнини , на красивите морета , на красивите плажове на живота !

Аз ще продължа да се развивам заради себе си и хората които обичам ! Сега живея своя живот на 100 % ! Сега живея истински щастлива и ще продължа за да имам живота който искам и заслужавам! Аз мога , значи всеки може , вие също БЕЗЦЕННИ! И всичко това благодарение на Ирен и на вас!

Благодаря , че ви има!

Автор: Надя Георгиева

Автор: Надя Георгиева

Матрица на Успеха с Ирен

  • YouTube Social  Icon
  • Facebook Social Icon
  • Instagram Social Icon

©2018-2020 All rights reserved.