• Iren

Няма Начин да няма Начин.История за Волята и силата на Духа

Updated: Jun 16, 2019

"Нещо Лично" - Статия на Златина Николова- Първа Част.




"Привет ,слънчеви момичета!Този път ще ви разкажа моята лична история.

Родена съм в гр.Велико Търново,в на пръв поглед нормално семейство,но не беше такова.Баща ми ,често биеше майка ми(Бог да я прости) от ревност,а фактически човекът с изневерите бе той...даже си е водил любовницата в къщи и помня как накара майка да й сложи да вечеря и да пие кафе уж ,че колежка...все беше уикендите някъде по хижи и почивки,а като се върнеше скандали и побои над майка,а и ние с големия ми брат често отнасяхме.Веднъж дори се опита да удуши майка пред мен и се напишках от страх и след това до тинейджърските години страдах от нощно напикаване.


Бях за първи клас,когато се роди и малкия ми брат,не след дълго майка подаде молба за развод.Явно не издържа обвиненията (че бебето не е негово)и побоите на баща ми.Майка ми обаче не се справяше сама,сякаш се отказа от живота,предаде се...спря да ходи на работа,все лежеше на дивана в хола и настана Ад...няма пари,баща ми не плаща издръжка,пълен глад и мизерия,с батко ходехме по селските градинки да крадем картофи,ходехме при баща ми и скривахме под якетата де брашно,де ориз и после готвехме оризена манджа за майка и малкия...аз след училище ходех да гледам децата(4 бр. най-голямото на 6 год.) на едни комшии,които работеха в селската фурна и ми плащаха по един хляб на ден.


Баща ми го беше грабнал живота и сменяше жена след жена,а за нас не го беше грижа.Изкарахме така една година,майка я уволниха дисциплинарно,защото първо не искаше да ходи на работа,а после бе и невъзможно,защото се разболя.По онова време знаете нямаше мобилни телефони,но ние и домашен нямахме,а майка вече не можеше да се обслужва сама(на 34 год.)След хиляди молби и половин година грижи за болната ни майка на легло една комшийка се смили и разреши да звъннем на баба (по майчина линия) да й кажем ,какво се случва с нас.

По това време ние живеехме в Бургаско село,а баба във Велико Търновския край...та тогава тя дойде и ни взе ,закараха майка в болница ,оказа се ,че има рак на стомаха и 45 дни по-късно мама си отиде,а аз бях само на 10...Баба ни отгледа(ще спестя преживяванията си от този период),беше трудно за мен,много лишения и болка свързани с невръстния ми брат,който всяка нощ плачеше за мама ...бях в 8-ми клас,когато баща ми се появи "разкаян" и "самотен",и на мен ми дожаля и се върнах да живея при него,най-голямата грешка в живота ми,защото тормоза и побоищата се върнаха ,бях виновна ,че съм "красива,като майка си" и преживявах всеки ден различен ужас(дори и рязане на косата с нож),за да си избива комплексите...един ден не издържах и направих опит за самоубийство,слава Богу неуспешен,след което избягах от нас и прекъснах училище,за да работя...бях бездомник няколко месеца,без храна,спях по таваните на блоковете в Бургас ,до като събера пари и се върна при баба..."от трън на глог та по-висок" се получи моята работа.Запознах се с бившия ми мъж и на 18 вече бях така да се каже омъжена(живеехме заедно,но без брак).Щастието беше много кратко и историята на живота ми продължи ,като периода с татко,но нищо чудно...нали казват момичетата подсъзнателно си избирали мъж по образа на баща си...15 год .,две деца ,страх,разочарование ,болка,самота,липса на подкрепа от близки и роднини...и дойде време за промяна...срещнах моята сестричка Нели,която ми е опора и до днес,за което й Благодаря!Бях заобиколена от страшно много хора,разказвах на всички за проблема ,виждаха синините по мен,но само тя ми подаде ръка!


Денят, в който тя замина за Англия бе ужасно тъжен за мен сякаш изгубих част от себе си ,оставайки тук в Ада ...нямаше как да знам,че всъщност нейното заминаване ще се окаже мое спасение и,че аз не я губя,както смятах тогава...мина известно време ,чуваме се с Нели на скайп,аз съм отново насинена,тя ме вижда на камерата и казва "Ние с мъжа ми решихме ,ако искаш да се спасиш ти даваме ключовете за нашата къща ,вземи си децата и отивайте там да живеете,не искаме наем,плащай си сметките и се грижи за къщата",още на следващия ден се изнесохме...изпари ми се страхът и поех животът си в свои ръце.В един момент обаче,без работа и образование се предадох,изпаднах в дупка,с часове на телефона бях се срастнала с него и нищо друго не правех...изкарвах пари от шиене колкото да не умрем от глад и през останалото време само лежах с телефона.


Един ден буквално пред очите ми изплува картината как моята майка лежи на дивана и скочих,и казах аз няма да се предам,като теб и да оставя децата си сираци...бях заобиколена от фалшиви приятели,които уж ми помагаха ,а всъщност ми вредяха,аз все с доброто да не обидя някого,пък какво ще кажат хората(все мислех,мислех) , спрях да мисля, изчистих всички вредители, захвърлих телефона, спрях да гледам телевизия и до сега ,казах си "стига толкова си мислила за другите, нима те ти дават нещо, хранят ли те, с какво животът ти зависи от тях, спри да мислиш и започни да чувстваш, да чуваш вътрешния си глас ,имаш невероятна интуиция, която винаги ти подсказва, а ти я пренебрегваш и все мислиш" ...


Започнах работа в птицеферма, гледах кокошки, после фирма за торбички, втора,трета такава фирма обучих се,повярвах си, че щом искам образованието не ми е пречка,изнесохме се на квартира , на втора по-хубава,започнах втора работа, купих си кола, направих си зъбите(липсваха доста) и усмивката не слиза от лицето ми...


Осъзнах,че съм жертва на самата себе си,на собствените си страхове и граници,които сама си поставям и започнах да правя първо крачка ,после две и всеки ден продължавам да вървя,да се уча,да се развивам,да израствам духовно...никога грандоманщината и материалното не са ми били приоритет,били са до толкова,колкото са необходими за нормален живот,защото смятам,че те нямат стойност ,когато си тръгваме от този свят.


Единствено себе си вземаме със себе си ,където и да отидем, дори и там горе и аз искам да се чувствам добре в собствената си компания, да занам,че съм усмихнала някого, че съм стоплила нечия душа,че съм помогнала на някого,че някой е бил щастлив заради мен, а това ме прави мен щастлива!


Благодарна съм за и на хората до мен, на тези които са ме предавали също(без тях нямаше да се променя и да оценя другите), благодаря за децата си, за това, че най-скъпите ми са живи и здрави и аз също!


За всичко,което съм и имам днес Благодаря! Обичам ви!"


Автор: Златина Николова


Така Влезе Злати в Тренировките по Трансформация, очаквайте Следващата й статия с това, как успя да си Помогне и как Надгради Характера си с Тренировките на Съзнанието и Подсъзнанието. ❤

290 views5 comments

Матрица на Успеха с Ирен

  • YouTube Social  Icon
  • Facebook Social Icon
  • Instagram Social Icon

©2018-2020 All rights reserved.