Бях решила, че тази седмица ще я посветя на гледането в огледалото.
Относно тренировка номер 4: Да бъда тук и сега ми е генерален проблем. Осъзнала съм го и го осъзнавам периодично. До скоро живеех в бъдещето, защото исках да избягам от миналото. А то беше болезнено.
Проблемът беше, че не си давах сметка за това. И в навечерието на тази нова година като че ли ми просветна. Аз не живея тук и сега. Аз живея постоянно с поглед, устремен в бъдещето. И си поставих за цел тази година да не е така.
Когато слушах тренировка номер 4 ми изплуваха един куп мисли в главата. Някак си животът ми мина на лента пред очите ми и плаках. На другият ден се гледах в огледалото. И се изненадах. Изненадах се от това, което видях. Защото там видях едни очи пълни с надежда и живот. Видях една душа, която крещи "Аз съм силна и искам да живея". Видях един блясък в очите и една устременост, която не си давах сметка, че притежавам. Видях се с цялата си позитивност. И макар че мозъкът ми постоянно се отклоняване, аз го връщах отново към тази душа.
Тази, която иска да успее. Тази, която се бори с несгодите и трудностите винаги сама. Вчера не успях да се срещна с тази душа, защото заспах от умора. Но днес тази среща сякаш ми липсва. И се погледнах отново. Казах си, сигурно нещо съм се заблудила онзи ден. И пак гледах. Не много дълго, защото с моето съзнание имаме времево разминаване, но работим по въпроса. Но пак видях надеждата, видях трудностите, през които съм преминала. Видях своите собствени успехи. Не видях нищо негативно.
Всичко беше обляно в позитивизъм. И днес се случи нещо още по-странно. Аз се заобичах. Защото това до момента не беше точно така. Но днес аз обикнах образа в огледалото. Обикнах и благодарих на тази душа, която виждах. Благодарих и, че ми е най-верния приятел. Благодарих и, че винаги е на разположение. Благодарих и, че ме води безпогрешно по пътя ми. Дадох си сметка, че както уж се чувствам самотна от време на време, всъщност не съм. Защото имам една душичка вътре в мен, която винаги ме подкрепя!
Тази тренировка ме научи да обичам себе си. Мисля, че ще продължа да я практикувам. И ще продължа редовно да се срещам с душата в мен, за да се опитвам да я чувам и усещам. Това осъзнаване ме разтърси, наистина. Толкова дълго опитвах да се заобичам, а колко просто е било всъщност...
Та за мен тренировка номер 4 ще продължи и по нататък. Тя е от тези, които ще направя като навици... Благодаря на себе си, на вас и на Ирен, за тези мои осъзнавания!
Автор: Бойка Тодорова- Участник в Тренировки по Трансформация с Ирен