Десетте човешки съжаления, които не бива да допускаме.
1. Стигаш до последният си ден, а блестящата песен, която е трябвало да бъде твоят живот, си е останала неизпята вътре в теб.
2. Стигаш до последният си ден, а никога не си използвал естествена сила, която носиш в себе си, за да извършиш велики дела и да постигнеш високи цели.
3. Стигаш до последният си ден и разбираш, че никога не си вдъхновил друг човек с примера си.
4. Стигаш до последният си ден и с болка осъзнаваш, че никога не си поел смели рискове и така никога не си пожънал славни награди.
5. Стигаш до последният си ден и разбираш, че си изпуснал шансовете си за съвършенство, защото си повярвал на лъжата, че трябва да се примириш с посредствеността.
6. Стигаш до последният си ден с разбито сърце, защото така и не си усвоил умението да превръщаш злопоучието в победа и оловото в злато.
7. Стигаш до последният си ден изпълнен със съжаление, защото си забравил, че в работата си е трябвало да помагаш на другите, а не само на себе си.
8. Стигаш до последният си ден с чувството, че в крайна сметка си живял живота, който обществото те е обучило да желаеш, а не живота, който истински си искал да живееш.
9. Стигаш до последният си ден и осъзнаваш факта, че не си реализирал най-добрите си дарби, нито си се докоснал до специалния гений, който е заложен в теб.
10. Стигаш до последният си ден и откриваш, че е можело да бъдеш лидер и да оставиш света много по-добър, отколкото си го заварил. Но си отказал да приемеш тази мисия, просто защото много те е било страх. Затова си се провалил. И си пропилял живота си.
*Адът на Земята не е нищо друго, освен да допуснеш тези десет съжаления да изпълнят сърцето ти, преди да умреш. Нищо не би могло да унищожи духът ти повече от тези десет откровения в предсмъртният ти час. Истинското човешко нещастие настъпва, когато в последните си мигове разбереш, че си пропилял най-важният дар, с който си роден, шансът да поднесеш прекрасната си същност на света около теб.*
"Лидерът, който нямаше титла"
Робин Шарма
