За Синхроничността, която лекува от Мурморлък,автор: Нели Георгиева

Преди два дни. Откриваме Ravenscar bay.

Не бях псувала там.. ходила имам предвид 🤭 и те едни склонове, едни чудеса на надолу всичко беше ок. Нооооо почакай ме малко, щом дойде време да се връщаме към колата. Ей , чедоооо, няма край това изкачване и поне 60° наклон с морската равнина. Ужас! Казвам ви всичко ми завря. И след няколко безкрайни десетки минути, вече кацнала наш'та най-накрая и обнадеждена се позиционирам- разбирайте разтичам се направо на една пейка. С гръб към масата и зареяла поглед в облаците се ядосвам колко много се изморявам и с последни енергийни ресурси се фокусирам да си нормализирам дишането. А на слизане, като минахме през това същото място съзрях едно малко зайче. Сега седя и пуфтя и слушам птичките и продължавам да си колекционирам гадни мисли. "Ех, как може, едвам дишам. Да му се не види и остарявам. И тези кг пусти. И сега когато вятър малко е нужен да разведри никакъв го няма и онези зайци и те се скриха. Поне да ме разсеят и да ме усмихнат. Тц! Нищо! И за какво ми трябваше да откривам ново място." И така зациклям в тъмното. И ако някой тук си мисли че имам въображение да пиша, трябва да знаете, че като зацикля в черен период 8пъти повече ми е въображението 😂 на всичко намирам кусур. И така се довкисвам още няколко минути докато моя човек приближава и ми прави знак да пазя тихо. "Що?! Да не би да се чува недоволното ми мърморене и извън главата ми?" А той ми казва, че има 4-5 зайчета точно зад гърба ми на полянката. Ей, като ме изби един смях. С глас и сълзи. Аз седя и мърморя, че един заек няма...те 4, занимават се и си хрупат сочна трева, а аз толкова залисана, а е трябвало само да се обърна мъничко. И така.... Всъщност Ravenscar ми е едно от любимите места сега. 🤩 И зайците са невероятни и са буквално на една ръка разстояние, само да съм обърната в правилната посока.😜😝😍 Апропо..и тюлени има също и невероятни гледки. И лекува от мърморлък 😘😘