Ти се вече толкова горда със себе си. Започна истински да разбираш за какво говорят всички ментори, коучове, треньори и духовници. Любовта ...Прошката...Да опознаеш себе си...Да се приемеш.....та ти вече си се взела в ръце и успяваш!
Всеки ден се будиш все по-уверена, даже шефа ти вече не те дразни.
Приемаш всички - такива, каквито са. Работиш усилено по собственото си изграждане и нямаш и капка съмнение, че това е, което трябва да продължаваш да правиш.
Защо тогава понякога си толкова тъжна?
Защо ти е мъчно за всичко. Защо има едно унило кътче в мозъкът ти, което като мухълче ти дразни красивата Нова картина, която опитваш да създаваш?
Защо се разстройваш от стари снимки, случайни спомени? Гласът на Роднините защо звучи като ехо и като през сън? Някои Приятели вече даже не знаеш как да заговориш или за какво?
Светът си е същият....А ти всеки ден виждаш нещо ново.
Тъгата? Каква е Ролята й в Твоята Трансформация?
И тази сълза се отрони и ти пак не разбра защо си тъжна. Ще ти отговоря така:
Помниш ли онези неща, които си говорихме за Промяната?
За Съзнанието и Подсъзнанието, които работят с настройките, които са им зададени?
За Старият Софтуер, с който работи Психиката ти и Блокира новите и Пробивни Идеи и Виждания.
Това са настройките на обществото и средата, които ти позволяваше да ти бъдат наложени, докато не започна да работиш със себе си.
Сега вече ти изграждаш новата си реалност. Работиш усилено със съзнанието и Подсъзнанието си.
Позволяваш си да им се опълчиш с Тренировките по Трансформация.
Гледаш на Себе си по Нов Начин. Грижиш се за Себе си, за Душата си......Дори игнорираш Собственото си съзнание, за да поставиш личните си Граници и новите си Приоритети.
В Периода на Трансформация, обаче, Съзнанието ти още може да влияе на емоциите ти.....
Емоциите и Характера си ще трябва да Бетонираш с времето..... Но до тогава.....Тъгата Ще те навестява......Съзнанието ти тъгува по онова слабо момиче, което беше Преди....
Съзнанието ти си иска обратно подчинението и зависимостта ти.
Сега вече Ти си тази, която му даваш нарежданията си....Ти си тази, която управлява решенията.....Съзнанието не успява вече да те препъне в Страхове и Неувереност........
Не, Съзнанието ти не е виновно, че до сега е работило срещу теб.......
Това всъщност е образът на Учителката, която е Казвала "Не съм доволна от Домашната, не си се справила".....
Това е образът на родителят, който не е търпял възражение.
Това е образът на Момчето, което ти каза, че никой не те харесва и никой няма да седи до теб в час.........сложи тук образът, който изниква в теб.....
Но ти вече си простила, Израстна ги......Вече няма и помен от онова Момиче...... Вече няма да е толкова лесно да те събори, обори или победи.....Съзнанието ти е Безсилно.... Сега ти Ще си Господар на Съдбата си.......
Ти всъщност усещаш, не своята, а неговата Тъга.... Тъгата на Съзнанието ти по онова, момиче, което си отива Безвъзвратно.......Което беше толкова покорно и подлежеше на манипулации и блокажи.....Толкова лесно за сплашване.....Толкова Трудно на Решителност.........Толкова неуверено и необичащо себе си.....
Толкова Не знаещо колко струва, че винаги надценяваше другите и ролята им в Живота си
Остави Съзнанието си да се Сбогува! Поплачете си. Имате нужда.........
Твоята Стара Версия си отива Завинаги......
Поплачи ...... Скоро ще Жънеш Реколтата на новите семена, които пося, докато Работеше за Собствената си Трансформация.
С теб съм: Твоят Треньор по Трансформация: Ирен 🧚♀️