Разсъжденията на Бойка Тодорова, участник в "Групата по Трансформация на Съзнанието и Подсъзнанието" с Ирен. Вдъхновена от Тренировките, тя се включва в рубриката "Нещо Лично", където Участничките отбелязват трансформациите си и личните си усещания, докато работят върху себе си:
"Вдъхновена от събитията и мислите, които ме връхлитат напоследък, покрай Тренировките, реших да седна и да поразсъждавам малко над една тема, която ме занимава от известно време насам.
Темата за непукизма.
Всеки покрай мен има различно мнение по тази тема. Замислих се какво всъщност означава да си непукист. Стигнах до една простичка истина – да си непукист означава да приемем себе си такива, каквито сме. Аз лично доста дълго време бях изгубена. Изгубих се между мнението на хората, между книгите за позитивно мислене, между целите, които си поставям и реалността.
Изгубването ми започна, когато се запознах с човек, който се опита да ме манипулира и който и до днес смята, че е постъпил по най-добрия начин. Моята гледна точка за това е коренно различна. На мен тогава ми пукаше. Бях влюбена и заслепена. Поддадох се. Поисках да се променя и да стана такава, каквато той иска.
В някакъв момент се усетих, но обстоятелствата бяха такива (пукаше ми какво ще кажат хората и най вече майка ми), че не можех да се разделя с него. Примката ставаше все по-непоносима и един ден се скъса. Разделихме се. Тогава пък започна да ми пука как ще се изправя пред всички. Как ще се оправя сама в живота?
И така попаднах на книгите за положително мислене. Тогава пък започнах да се насилвам да мисля позитивно. В някакъв момент се замислих, че ако постоянно се насилваш да мислиш позитивно, то това означава, че подсъзнателно ти не си доволен от себе си. Опитах се да тръгна оттам. Този път беше труден. Отказах се. Казах си, по-лесно е да се мисли позитивно. Да се сложат розовите очила и да си представя, че животът е прекрасен. Покрай мен може да трещи колкото си иска, ама аз съм с розови очила. Живеех със заблудата, че не ми пука. Но вътре в мен едно гласче постоянно ми напомняше, че ми пука. И то ми пука много. И това не сработи.
Спрях да чета книги за позитивно мислене. Затворих се вкъщи и един ден разсъждавах. Казах си „Това не може да продължава така“. И се замислих над това какво всъщност означава цялата тази пропаганда относно непукизма. Означава, че хората, които и обръщат внимание са недоволни от нещо. И затова искат да го променят. А откъде идва това? От рекламата, от телевизията, от околния свят.
Огледай се. Навсякъде има пропаганда за нещо по-... И ти искаш от това по-, че даже и най-.
И тогава лампата светна. Да си непукист всъщносто означава да приемеш себе си такъв какъвто си. И се запитах: „Ти приемаш ли себе си?“ Не ми хареса отговорът... И започнах да работя оттам. Осъзнах, че да живееш по-добър и осъзнат живот означава не да не ти пука, а да ти пука, за съществените неща. За тези, които за теб имат смисъл.
Ако за теб е важно да имаш уют и топлина и това означава да плащаш по-висок наем за сметка на някои други разходи, то тогава направи го. Ако искаш да бъдеш спонтанен, бъди спонтанен. Ако искаш да ходиш на фитнес и да спортуваш, ходи. Ако не искаш – недей. Да правим нещо само, защото е модерно, е изначално грешно.
Живей така, че ти да се чувстваш добре. Живей според своите ценности! Това е твоят живот и никой не може да ти каже как да го изживееш. Бъди себе си и се харесвай такъв, какъвто си.
Автор: Бойка Тодорова